Бирата в древността - част трета

Тъй като основно жените са готвели тяхно е било задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените-домакини са продължавали да я приготвят по техните методи. В Англия по това време карирания флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора освен духовенството са могли да пишат и четат, и писмен знак е нямало да бъде от полза.

Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет е заминал за Франция през 1158г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ейл като дар. Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър Англия. За това свидетелстват записките на американския есеист Емерсон.

Днес “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменими термини. Обаче ейл който се с състоял от малц (направен от ечемик), вода и мая е бил изместен в началото на 15в. от бирата. Тя е била донесена от Фландрия. Бирата е била горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант.

До края на века бирата почти изцяло е изместила стария,сладък, английски ейл, и са започнали да я изнасят в Европа. Данни от 15в. сочат, че почти половината от каргото на корабите пресичащи Северно и Балтийско море се е състояло от бурета бира. До средата на 16в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета. Придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска. Когато кралица Елизабет е пътувала из страната е изпращала куриери да проверяват качеството на местната ейл.

назад ...